Кой знае, може и да няма,
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата,
а тя все търсеща подслон,
че пътят водещ към сърцата
е бил единствения дом.
Остава малко, много малко,
по-кратко от изтръгнат вик.
Каквото дал е Господ - дал го,
а после взел го е за миг.
Дъждът отдавна няма спирка…
не му е ден, но пак вали.
Разпорил облака не спира,
да ни напомня как боли.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Благодаря ти от сърце, няма грехове! Я, виж- звезди, луна... откраднали са ни палатката, (това го е казал друг), а и дъждът измива всичко.. Лека!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
