Който бърза - бавно стига
Литна Вранка над полянка
и съзря едно дърво.
С гъст клонак, дебела сянка-
идеално за гнездо.
От пътечка грабна клечки,
гъста кал от близка локва.
И за пет-шест дни полечка
тя си построи гнездото.
С перушинки го постла
снесе в него две яйца.
Докато не мина месец
топли тя яйцата крехки .
И в едно прекрасно утро
пиленцата се излюпиха.
Първото нарече Тото,
а пък второто е Лото.
От зори до вечерта
хвърка Вранка за храна.
Личинки, зрънца, мушици
лапат малките душици.
С всеки следващ ден растат
искат вече да летят.
Вранка с поглед много строг
преподава им урок:
- Първа стъпка: от ръба
само махате с крила.
Втора стъпка: скок с крака
и отново на ръба.
Трета: скок, но по-висок.
Туй е първият урок.
А сега го повторете
знанията затвърдете.
Лото най- послушно скача,
Тото пък сърдито грачи:
- Писна ми да чакам вече!
Искам да летя далече!
Стига с тези скок-подскоци!
Искам да летя високо!
- Чакай, мъничко остана-
отговаря мама Врана.
- Според птичия закон
от гнездо до близък клон
трябва да се прелети.
И ако свят не се върти,
ако няма главоболие
си готов за дълъг полет
до съседната топола.
После връщане обратно.
Издържат ли ти крилата,
значи всичко е наред
можеш да летиш навред.
Литна рано сутринта
мама Вранка за храна
и докато Лото спи,
Тото наш се изхитри
на гнездото от ръба
силно махна със крила.
И надолу полетя…
В гъсти клони се заплете
трънчета бодат вратлето.
Той от болка закрещя:
- Помощ, мамо! Аз вися!
Мама Вранка се притече
бързичко прибра беглеца.
Поприглади му перата
и поклати си главата:
- Слушай, непокорни сине,
който бърза - бавно стига.
Литнеш ли без подготовка
ставаш ти храна на котката.
© Дочка Василева All rights reserved.
