... Който може да възкръсва
И удряха лицето му. И плюеха.
С каиши като демони го биха.
И ритаха. Обиждаха го. Псуваха.
Събаряха. А после го повдигаха.
Нозете му с вериги бяха стегнати,
а китките привързани с въжета.
Тогава свободата е последната,
ненужна и лъжлива вярна клетва.
И като хищни дългозъби кучета,
каишите плътта му разпокъсваха.
Горчива чаша. Трябва да се случи
на този, който може да възкръсва...
Надигаха се, стъпвайки на пръсти.
Мъжете се подбутваха и викаха.
Децата чуруликаха разпръснати,
жените тихомълком си хихикаха.
А майка му в тълпата се провираше.
Душеше я гласът - да го извика.
По устните й сенките умираха
и ставаше от езеро по-тиха...
Като агнец, очакващ заколение,
Иисус мълчеше. Светеха очите му.
А двеста змии, хапещо-червени,
кървяха по гърба и по гърдите.
Тогава му надянаха короната
от тръни, острозлоби и бодящи.
Невярващите крякаха доволни.
Умираха Иисус да разпнат.
Пилат мълчеше глух като камбана.
Непоносимо тежка. И безсилна.
Варава бе избран, а не Избрания.
Тълпата го спаси. Уби спасителя.
2006
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
