Който слуша пчелите...
"Да починем, братя мои...
и повече да не отплаваме
от тук..."
Тенисън
Слез, капитане.
От водата
изглежда примàмлива
тази земя.
(... неизмамни, далеч не са
всичките суши...)
Не се питаш,
зеленото дали е от лотос листа,
нектар дали има...
Видял си пчели?
И ще ги послушаш.
Пусни лодката.
Аз съм викач на дъжда.
Земя, е различно от сушата.
Повелила съм
винаги следобед да е.
(... и капитаните да ме слушат...)
Чакам мрака.
А той ще ти донесе слепота.
Но ти няма да бъдеш самичък.
Ще разбереш,
щом чуеш да скръцне врата.
Бавни са пръстите ми...
И разказват за всичкото...
© Маргарита Василева All rights reserved.
