Кокичетата дават ми надежда...
Кокичетата дават ми надежда,
мечтите ми се връщат зажаднели.
Сред ледове, топящи се, поглежда
към мене смелостта с цветчета бели.
Мечтите ми се връщат зажаднели
с ухание приветливо и нежно,
и снегове студени не успели
да ме сломят си тръгват неизбежно.
С ухание приветливо и нежно
отново пролетта ще приютява,
и спомен ще е дивото метежно
щом любовта ми с вяра продължава.
Отново пролетта ще приютява,
от сън дълбок красивото извежда.
За песен от любов часът настава,
кокичетата дават ми надежда.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
