На НК
Колаж
Само спомен за похвали ,
вятър и мъгла, мечти . . .
Минало -- натрупано в чували.
Бъдеще -- написано с молив.
Утрото деня погали,
но не и залеза красив.
Миналото, скрито във килера.
Бъдеще -- напудрено с лъжи.
Сляпа, призрачна химера
някъде до вятъра кръжи.
Миналото, като чай запарен --
силен, ала вече прекипял.
Бъдеще като пакет цигари --
лъскав, ала изгорял.
© Пламен Порчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Написано е по истински случай.