На НК
Колаж
Само спомен за похвали ,
вятър и мъгла, мечти . . .
Минало -- натрупано в чували.
Бъдеще -- написано с молив.
Утрото деня погали,
но не и залеза красив.
Миналото, скрито във килера.
Бъдеще -- напудрено с лъжи.
Сляпа, призрачна химера
някъде до вятъра кръжи.
Миналото, като чай запарен --
силен, ала вече прекипял.
Бъдеще като пакет цигари --
лъскав, ала изгорял.
© Пламен Порчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Написано е по истински случай.