Коледа е жива
Коледа е жива
Вали тъга, изцежда ми душата.
Топи се коледна мечта.
Жесток и злонамерен вятър
звънчетата ù разпиля.
Преваля полунощ. Аз съм уморен,
от работа направо ми се плаче.
Събужда се хлапето в мен,
размахва молив в моите клепачи.
Аз го пропъждам. Много ми се спи.
Показвам му със пръст вратата.
То се завръща с първите петли,
присяда тихомълком на кревата.
Обидих го и много ми е жал -
какви години преживяхме с него.
Не исках да ме види побеснял -
животът труден от сърцето ми отне го.
Прегръщам го с треперещи ръце,
аз топлината си ще върна.
С усмивка в моето лице
доволен утрото ще зърна.
Валят парцали в моята душа -
разкъсана, самотна и студена.
И преспи бели трупат връз калта
снежинки свято сътворени.
Пречистени безпаметно летят,
дете в простора им се рее.
Щастлив протяга ме сънят
и се пробуждам - Коледа ми пее.
© Борис Борисов All rights reserved.
