Dec 4, 2019, 10:14 AM

Коледни въжделения

  Poetry
1.5K 0 2

Вече вън се свечерява

и в душите ни изгрява

на НАДЕЖДАТА звездата -

с чудна мощ са днес словата

 

и, от устни промълвени,

в дело ще са претворени...

Избуява светла ВЯРА:

тръгва си година стара

 

и ще отнесе далече

всичките злини и вече

носи Новата Година

по смълчаната пъртина

 

дни щастливи и честити...

Да сме здрави! Да сме сити!

С дрян, с венчета по вратите,

с вкусни гозби по софрите

 

срещаме Година Нова...

Да се сбъдне благослова!

Мир и сговор - на Земята!

Да са все добри делата!

 

Радостите да не спират -

като ручей да извират!

ЛЮБОВТА - като жарава -

домовете ни да сгрява!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петрана Петрова All rights reserved.

The work is a contestant:

25 place

Comments

Comments

  • Системата не позволява кандидатстване след срока. Следователно е качено навреме, вероятно вечерта, а редактор го е одобрил сутринта. Затова пускам тези няколко дни след кандидатстване. Накратко, тук всичко е наред. Успех от мен!
  • Хареса ми, но не си ли закъсняла за конкурса, вече сме във фазата на гласуването. Творбата ти е достойна, макар че е повече насочена към новогодишните наричания. Но аз и се насладих, Петра!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...