Всичко се повтаря както в миналите дни.
Времето назад се връща, а заедно с него и мойте сълзи.
Спомените крещят безгласно и не ме оставят да спя.
А аз лежа в леглото будна и се задушавам от самота.
Те са демони за мен и ровичкат в моята душа.
Претърсват я и остават след себе си нечовешка празнота.
Как да живея като сънувам кошмар след кошмар?
Нима бих могла да оцелея в този АД?
Ръцете ми вече се измориха, вярващо да се молят на теб.
Устните ти вече до болка прогориха моето сърце.
Душата ти отдавна царува и властва над моята душа.
А моята се срамува от тази лесна загуба. ...