Колелото на живота
Разхождаш се в стаята, надничаш в огледалото
можеш да си тръгнеш, но винаги си бил
толкова истински, колкото е необходимо
за да ти вярвам, без да се загубя.
Адресът ми е изписан на ръката ти, пръстена стягаше
можем да затворим кръга, историята е дълга
поставяме начало - светлините се сливат
аз ще съм там, където си ти , винаги
на много места едновременно, отляво, вечната спътница.
В подножието на планината ни, дочуваш стъпките-
рисувам ти чайки в снега, нежност и викове
отдавна не съм стопявала дистанцията, близостта ме уплаши.
Смелост е завръщането в непознатият бунт на кръвта
чух: "Ако те загубя, умирам, умирам, умирам"
В надпреварата с времето ще спечели последният.
Очакванията имат предел, ясни очертания
миражите лъжат контрастно, пустините слагат капани
но границите са за мъртвите, а ние сме живи, Любими!
Реалност е: да се люлея в ложето на очите ти
като лодка в зелена лагуна, играеща с вятъра.
Ти да знаеш всичко за мен, всичко, но не и името ми
да ме научиш да дишам, тогава когато е трудно
и не мога да мръдна, и гласните струни се късат.
Да бъдеш пороя на мислите ми, да казвам каквото чувстваш...
Онзи тласък в дълбините е твой, сила заключена в мен.
Пазя те като сребърно ключе, правиш невероятното- възможно.
Само с едно докосване, стените ги няма, свободни сме.
В мен да си, в теб да съм, това причинява промени.
Вече е късно, дванайсет са спиците лунни,
те се въртят, ти си там, точно в центъра-
Светиш
© Росица Младенова All rights reserved.
