Колко живота имат надеждите
*****
Стоя пред теб с пресъхнали очи.
Вселената на моя гръб се свлече!
Не знаех, че след теб така боли,
а свършиха животите ми вече...
... че всяко твое тръгване е смърт
и всеки път се раждам, щом пристигаш!
Не знам дали след мен ще спрат
надеждите ми вулканично да изригват -
да се събудя в топлата ти длан,
щастлива да те гледам, да ти пея,
а песента да стане влюбен плам,
който презвековно да си тлее...
И някой ден космични две искрици
с огнени ръце да се прегърнат!
С очи на влюбени или с криле на птици,
света чрез нас с любов да преобърнат!
*****
© Станислава All rights reserved.
,Мария
