ЦвететоБ (Цветето Б.) ЦвететоБ (Цветето Б.)
38 175
Jan 4, 2020, 1:21 PM

Колко малко

  Poetry » Other
720 2 9

Колко малко ни е нужно

за една усмивка нежна.

Топла обич сгушена

във прегръдка светла.

 

Колко малко трябва ни

щастието в нас да грее.

Свиден дом в сърцата ни

с радост да се слее.

 

И добри и истински!

Реещи души сърдечни!

Колко малко ни приляга,

за да бъдем вечни!

 

 

 

 

Ч.Н.Г., Приятели! Бъдете здрави, влюбени в живота, обичани и истински щастливи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ЦвететоБ (Цветето Б.)
    ЦвететоБ (Цветето Б.)
    Много ви благодаря❤️! Бъдете здрави!
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    След коментара на Лидия, просто няма какво да добавя! радвай се на малките неща Цветенце...
  • Lidiya_Grigorova (Лидия)
    Lidiya_Grigorova (Лидия)
    Цвете, прозряла си, че мярката за богатство е да имаш, колкото е необходимо, после - колкото е достатъчно. Прозряла си, че ние хората не умеем да виждаме това, което притежаваме, а все хленчим за неща, които натоварват ежедневието ни. Много проницателност се крие във всеки твой стих "Свиден дом в сърцата ни с радост да се слее." Поздравления, Цвете!
  • ЦвететоБ (Цветето Б.)
    ЦвететоБ (Цветето Б.)
    Благодаря много! И ти бъди здрав!!!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Малкото, което толкова ни трябва и което винаги не ни достига. Заради него /както казва Анри Мишо/ се стремим към толкова много неща, почти до безкрайността. Заради това малкото, което никога не получаваме. Прелестен и чист стих, Цвете, за който те поздравявам. Пиши все такива хубави стихове през 2020г. и бъди здрава!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0