4.01.2020 г., 13:21

Колко малко

721 2 9

Колко малко ни е нужно

за една усмивка нежна.

Топла обич сгушена

във прегръдка светла.

 

Колко малко трябва ни

щастието в нас да грее.

Свиден дом в сърцата ни

с радост да се слее.

 

И добри и истински!

Реещи души сърдечни!

Колко малко ни приляга,

за да бъдем вечни!

 

 

 

 

Ч.Н.Г., Приятели! Бъдете здрави, влюбени в живота, обичани и истински щастливи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ви благодаря❤️! Бъдете здрави!
  • След коментара на Лидия, просто няма какво да добавя! радвай се на малките неща Цветенце...
  • Цвете, прозряла си, че мярката за богатство е да имаш, колкото е необходимо, после - колкото е достатъчно. Прозряла си, че ние хората не умеем да виждаме това, което притежаваме, а все хленчим за неща, които натоварват ежедневието ни. Много проницателност се крие във всеки твой стих "Свиден дом в сърцата ни с радост да се слее." Поздравления, Цвете!
  • Благодаря много! И ти бъди здрав!!!
  • Малкото, което толкова ни трябва и което винаги не ни достига. Заради него /както казва Анри Мишо/ се стремим към толкова много неща, почти до безкрайността. Заради това малкото, което никога не получаваме. Прелестен и чист стих, Цвете, за който те поздравявам. Пиши все такива хубави стихове през 2020г. и бъди здрава!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...