Зениците ти странно разширявам,
когато видиш ме и почна да говоря,
две лиги пускам, спешно изпростявам,
изглеждам малоумно и не споря.
Наричаш ме прекрасна хубавица,
и твоето момиче най-красиво,
любимата принцеска, гълъбица,
а аз се хиля глупаво, слъзливо.
Каква ли хубавица съм, не знам,
за баба идеал, да съм дебела,
мустачки да попущим и да знам,
да копам, готвим и да пèрем. ...