Jan 7, 2019, 7:52 AM

Колко много

  Poetry » Other
715 5 9

Колко много - нежен пух от глухарчета

се понася нагоре към небето

и полюшква ги вятъра...

под милувките на слънчево лято!

Колко много - скрити надежди

ще полетят навред по земята

ще разпръснат слънчева обич

и ще  докоснат сърцето ни!

Колко много - слънчева обич

има днес в душите ни...

а надеждата впила е корени

в жаждата за светло бъдеще!

Колко много - слънчева обич...

Ето, вижте, ще има за всички!

И понася се нагоре към всемира,

и докосва душите с надежда...!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Алина, благодаря ти за слънчевия поздрав!
  • Слънчеви поздрави и поздравления!
  • Наде, Руми, Мария и Гавраил, благодаря ви от сърце
    за хубавите думи и коментари!Пожелавам ви една
    изпълнена с вълшебства творческа вечер!
  • Нека я има надеждата дори да е много.
    Поздрав!
  • Красиво, нежно стихотворение ни подаряваш мила, Кате! Струи от светлина! Вля хубаво настроение и усмивки! Поздравявам те!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....