Колко много ми струва,

че съм влюбена в теб,
зная, адът ликува,
мой измислени Феб.

Щом те видя подскача
бедното ми сърце,
гневни ангели плачат
с огорченo лицe.

Излиняла увяхвам,
като цвят без вода,
а мечтите ми яхват
вързана свобода.

Със усилия тичам
върху бърз тренажор,
аз съм спортно момиче,
ти си моят треньор.

Необмислена дума,
недовършен порок,
аз съм на космодрума
и излитам без срок.

Разпокъсана нежност,
споделена тъга,
аз съм пред неизбежност,
спряла там на брега.

Искам пак да се хвърля
от пустиня в море,
че на огън се пърля,
няма кой да го спре.

Колко много ще струва,
тука грешно ще става.
Търся, който купува,
две души се продават.