Колко струват сълзите ни...
Колко струват сълзите ни, Господи...
Едно сбогуване.
С някого.
С себе си.
С всичко.
Да си сам в на живота следобеда,
а нощта да е толкова близо...
И с какво откупуват се болките?
Да платим.
Да платим и забравим.
Че да носим вината жестоко е.
И това - колко много не знаем.
Пропиляваме дните си в бягане.
От лъжи и от минали грешки.
И угасват очите ни в чакане.
На мечта.
На брега.
Все на нещо...
И нещастни танцуват сърцата ни
от тангото до смърт уморени.
От неверие вечно разплакани.
От неслучване все наранени.
Но прости ни, те молим, защото
умовете ни търсят -
а душите - намират.
Ех, проклета човешка природа!
Да се раждаш за миг.
И за миг да умираш.
Да се съмняваш.
И да чувстваш.
И да плачеш.
Да прелистваш живота
и да сричаш до мрак.
И сред тълпата да си сам.
Като сираче.
Да се издигаш.
И да падаш.
Пак и пак...
© Деница Ангелова All rights reserved.
