Колко тъжно е да бъдеш сам
“Колко тъжно е да бъдеш сам”
В очите ти отново да погледна,
да хвана леко твоята ръка.
На гарата аз тебе да посрещна -
да те целуна тихо във нощта!
Как искам пак да чуя твоя глас,
как чакам пак при мене да се спреш.
И тази песен – тя ще е за нас,
за да ти казва колко те обичам.
Студено е, навярно пак ще завали,
но тук при тебе ще остана
и няма в нас пак силно да боли...
Не, няма! Защото пак ще бъдем двама!
Към теб протягам своята ръка
и искам силно аз да те прегърна.
Отрони тихо ти една сълза
и каза: ”Аз пак при тебе ще се върна”!
Но ето – трябва вече да си тръгваш,
на гарата помаха ми с ръка,
но зная, че отново ще се върнеш
при мен пак утре сутринта!
А моята любов е тъй голяма –
как искам цялата да ти я дам.
На гарата след теб аз дълго ще остана
и ще си кажа:
„Колко тъжно е да бъдеш сам!”
© Горан Русинов All rights reserved.
