Отшумя на самотната гара
онзи такт в коловозен триптих.
От перона със бялата пара
се стопи и ликът ти красив.
Аз стоя между релсите тихи –
след вагона ни сливат се те.
Ти остана в купето със стиха
(в полумрака едва се чете).
Продължаваш към своята гара,
но аз знам, ти пътуваш със мен,
с един спомен и с крехката вяра
в нова среща в летящия трен.
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
