Коловози през съня на нищото
КОЛОВОЗИ ПРЕЗ СЪНЯ НА НИЩОТО
Дали очаквах, че така
животът бързо ще премине?
То сякаш махнах със ръка
и се изниза през комина –
една-едничка струйка дим,
въздишка в мразовита утрин,
уханна драска на жасмин,
глухарче в нескопосан лупинг.
Как всичко бързо натежа –
любов, пресищане, омраза,
заблуда, сладката лъжа,
че ти си бил миропомазан.
Но център на света не си
и той без теб ще продължава
да бъде неспокоен стих,
сълза в разцъфнала тинтява,
пчелица – в златен пирует,
и клонка зреещи малини,
будилник, който точно в пет
разтърсва сънните витрини,
захвърлен недопушен фас
и станиолче в джобчето на баба,
изронен в угарите клас
край листопадните жарави,
трептеж на топъл снегояд,
пристигнал в тъмното разгърден...
Ти с мен не си отиваш, свят!
И път да има – ще се върна.
© Валентина Йотова All rights reserved.
