Командировъчна любов
Да. В къщи съм. Сама. До прозореца.
Зад пердето.
Чакам.
Случайно да се освободиш.
Да заминеш в командировка
чак на морето,
а всъщност
до мен една от
безсънните нощи
уморен от наслада да
си поспиш.
Жената в съседния вход,
дето се води в регистъра като твоя съпруга,
дори и не подозира,
че пак си до мен.
Чака те с таратор, боб-чорба
през балкона надушвам яхния,
с която
ще те нахрани, когато се върнеш
от командировката уморен.
И ти си отиваш, без свян и без капка терзание.
Взел си това, за което дойде.
Влизаш в къщи като многострадалец
и разказваш како всичко било е добре.
Как си постигнал безумно съгласие.
Преговорите
с партньорите от морето
и другата седмица да продължиш.
А аз, глупачката, пак чакам сама
до прозореца зад пердето.
И ти давам любов. В кратките ти командировъчни дни.
© Наталия Божилова All rights reserved.
