natalia (Наталия Божилова)
91 2795
Oct 24, 2007, 10:45 PM

Командировъчна любов 

  Poetry » Other
854 0 6

Да. В къщи съм. Сама. До прозореца.

Зад пердето.

Чакам.
Случайно да се освободиш.

Да заминеш в командировка

чак на морето,

а всъщност

до мен една от 

безсънните  нощи

уморен от наслада  да

си поспиш.

Жената в съседния вход,

дето се води в регистъра като твоя съпруга,

дори и не подозира,

че  пак си до мен.

Чака те с  таратор,  боб-чорба  

 през балкона надушвам яхния,

с която

ще те нахрани, когато се  върнеш

 от командировката уморен.

И ти си отиваш, без свян и без капка терзание.

Взел си това, за което дойде. 

Влизаш в къщи като многострадалец

и разказваш како всичко било е добре.

Как си постигнал безумно  съгласие.

Преговорите

 с партньорите от морето

 и другата  седмица да продължиш.

А аз, глупачката,   пак чакам сама

до прозореца зад пердето.

  И ти давам любов. В  кратките ти командировъчни дни.

© Наталия Божилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Понякога тези приказки имат щастлив край
  • благодаря на всички- това е просто закачка.
  • Харесва ми този стих!Печална и банална житейска ситуация, поднесена с тънка самоирония и много болка.
  • Много искрено и тъжно.
    С обич,Наталия.
  • Откровено до болка и много тъжно!
  • Тъжно и малко странно.
    "Чака те с таратор, боб-чорба
    през балкона надушвам яхния,
    с която
    ще те нахрани, когато се върнеш
    от командировката уморен."
    Не мисля че трябва чак толкова много да се задълбочаваш
Random works
: ??:??