Aug 13, 2015, 1:26 AM  

Комета

  Poetry » Love
824 0 1

Космическа прашинка изгоря

и подари ми трепетна отрада!

Следата ù в душата ми изтля -

красив роман! Божествена наслада!

 

Прониза с нежност нощната тъма

и сътвори желание сърдечно.

Една мечта, обляна в светлина

и трепетно желание за Вечност!

 

Маестро, по-добре е да не знам

доколко си готов да бъдеш с мене...

Въпросите топят се в страстен плам!

Мечтите ми остават все зелени!

 

Ще служа пак без страх на Любовта!

Небето обещава - споделена!

Прекланям се пред тебе, Красота!

Душата ми остава откровена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...