Jul 17, 2009, 3:21 AM

Концерт

  Poetry » Other
760 0 10

Отново е тъмно. Нощта е царица.

Танцуват звездите - дошли са на бал.

Пак първа цигулка подхващат щурците

и гони ги вятърът – бас закъснял.

 

Луната учудено слуша и свети –

в концерта, среднощния гала-концерт,

а няколко облака, все без билети,

ù пречат да вижда от първия ред.

 

Отново е тъмно. Нощта е царица.

Заспиват звездите след дългия бал.

Безгласни си тръгват последни щурците

и буди се слънцето в облака бял…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...