Aug 14, 2010, 12:38 PM

Коне в моето кръвосмешение

884 0 7

 

 

                    Това го има в моето кръвосмешение -

                     има знаци от олово,

                     има заник слънце,

                     има скрито имане

                     и прахта на антични светове.

                     В моето кръвосмешение има тетива

                     на лък и апотеоз на древни земи,

                     които завършват

                     в сянката на боговете.

                     В него има

                     багатури и буйни коне,

                     води ги

                     един ювиги кан

                     към крепостта във формата на рог.

                     Тези буйни коне -

                      белите ми дни и нощи,

                      напират в мене чрез словото,

                      вливат се като надземни реки

                      във вените ми

                      и го изписват

                      върху темелите на масивния зид -

                      "БЪЛГАРИЯ".

                      И така,

                      час след час,

                       аз  първооткривам живота

                       дълбоко в Паисиевата история

                       и тефтерчето на Апостола.

                       В моето кръвосмешение

                       историята е индивидуална памет

                       и аз,

                       бидейки един от вас,

                       ще изградя свещен дом

                       за табуна буйни коне.

 

 

                       Един ден,

                       когато цялата тази лудория

                       най-сетне отмине,

                       ще поискам милост от кана

                       и ще потърся със собствената си

                       незначимост

                       хоризонт за табуна коне -

                       съвсем близо до слънцето,

                       което като Пагане

                       притулва лицето си

                       и разделя

                       времето...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко All rights reserved.

Comments

Comments

  • На всяка цена ще го гледам,благодаря ти!Ценя и мнението ти,защото харес-
    вам откровеността,с която пишеш...
  • Получило се е - въздейства! Поздрав!!!
  • Успял си! Даже и повече!
  • Поздрави на всички!Опитах се да избягам от шаблона и да представя това,
    което мисля по свой начин.Не знам дали се е получило,ще кажете Вие...
  • Силно въздействаща творба!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...