Конниците на апокалипсиса
Да беше паднал тежък гръм,
порой да бе отнесъл световете
или да беше мъртъв сън
за смерчът зъл вилнял нощес в полето,
а то копита на коне,
пресекли звънко пътя на живота
и с гривите – прекършени криле –
нощта делят с прецизност на гарота.
Ездачите – един кошмар,
поглъщат светлината. За последно
ще цъфне зимен минзухар.
Свистят камшиците, отекват гневно
и с ярост влачат бесен Ад.
Усмихва се Смъртта без капка милост.
След нея конникът е Глад –
до клетка ще познаеш всяка низост.
Не чакай битка, а Война…
към върховете ще броиш животи.
Ще вие буря в теб. Сега
усещаш болката във всички кости…
… но в теб, обаче, дреме звяр
в едно с убийствени до мрак стихии…
Какъвто и да хвърлиш зар
Апокалипсисът е в теб самия.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
