Да беше паднал тежък гръм,
порой да бе отнесъл световете
или да беше мъртъв сън
за смерчът зъл вилнял нощес в полето,
а то копита на коне,
пресекли звънко пътя на живота
и с гривите – прекършени криле –
нощта делят с прецизност на гарота.
Ездачите – един кошмар,
поглъщат светлината. За последно
ще цъфне зимен минзухар.
Свистят камшиците, отекват гневно ...