May 29, 2004, 12:32 AM

Конска Снимка

  Poetry
1.7K 0 0
Гледаш ме непрекъснато гледаш ме с бавните си конски очи
Благодатно меки все прощаващо големи
Насълзен ти се виждам през мокрите ти зеници размекнато раз плакан
Бялото петно започващо от челото завършва точно до пълнолунните ти устни…
Бялото петно …чудно ми е как нелепо контрастира на чернобялата ти същност
За там е направено за там са всичките ти несъществуващи петна от които си лишен по Рождение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весел Ин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...