Sep 17, 2008, 10:48 PM

Конвулсии

  Poetry » Love
676 0 0

Понякога тъй силно те обичам
и толкова желая те до мен,
че всяко друго чувство аз отричам
и всеки друг порив е заличен.

Понякога е толкова ужасно
да се будя в чужди ръце,
че убивам всичко искрено и страстно,
породено за мен в нечие сърце.

Понякога инстинктът надделява
и търся си друга любов,
но това, което осъзнавам
е, че никой за това не е готов.

Другите мъже не са готови
да се борят за една жена,
която за друга любов говори.
Не са готови да искат любовта.

Готов обаче и ти не си
да ме погледнеш във очите
и макар да не ме обичаш вече ти,
да разбереш, че аз друг обичам.

Но най-вече не съм готова аз
да проумея, че това е минало,
че дори и малкото между нас
за теб отдавна е изстинало.

Това, с което ме задушаваш
е, че не приемам мисълта,
че желанието ти да ме притежаваш,
няма нищо общо с любовта.

 

юни, 2002г.
гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...