Копнеж

Poetry » Love

906 0 1

Аз исках, исках още само веднъж

глава на твоето рамо да отпусна.

Отново да усетя, че си моят мъж,

че твоята целувка, както винаги, е най-вкусна.

Аз исках по челото пак да ме целунеш,

сигурна да се почувствам аз за миг поне.

Въпреки че знам – ти няма да се върнеш,

празно го оставяш моето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Въпреки раздялата има надежда, а копнежа си остава за допира на любим човек. Харесах!

2011-09-07T13:15:23+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0