Копнеж

Poetry » Love

904 0 1

Аз исках, исках още само веднъж

глава на твоето рамо да отпусна.

Отново да усетя, че си моят мъж,

че твоята целувка, както винаги, е най-вкусна.

Аз исках по челото пак да ме целунеш,

сигурна да се почувствам аз за миг поне.

Въпреки че знам – ти няма да се върнеш,

празно го оставяш моето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Въпреки раздялата има надежда, а копнежа си остава за допира на любим човек. Харесах!

2011-09-07T13:15:23+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0