Копнеж
КОПНЕЖ
Копнея, за мушмула и две бонбонки,
аз да направя стих крилат,
загърбвайки подминатия просяк,
ода да сътворя за папатак.
След туй спокойно да си легна,
с музата модерна – лап-топ,
и след като порядъчно си пийна,
да пиша, как лапа попа, топ.
С копнеж за обич да въздишам
и да съешавам се кат скот,
след туй стих да напиша,
как ще се беся от любов.
Добре де, ясно е, поет съм
даже познат и утвърден,
ама защо ли в огледалото
сам се наричам набеден?
Пък нейсе:
защо тук трябва да съм еж,
като за мушмуления цвят
не писал е ни Петьофи, ни Ботев,
дори и издателят познат?
© Лордли Милордов All rights reserved.
