Родих се
с твоя образ
в сетивата.
Очаквах те,
като дете
на прага
на живота.
Пулсиращо
променлива
отдалечаваш се,
излъчваш
топлина и
бягаш с бърз
поток
от слънчев вятър.
Очаквам те
в бели нощи
невидима,
за другите
сияеща във
синя светлина.
Мечтая те
и страдам,
страх ме е
да те докосна,
моя слънчева
Принцесо-Красота!
© Росен Иванов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
