Копнеж
Копнея да ти подаря
глуха тиха нощ,
сребърна пълна луна и
името си по ръба на чашата.
За да ме изпиеш
на един дъх,
да изпепеля
цялата ти същност
и да издишаш
отново името ми...
Да те чуе само луната.
глуха тиха нощ,
сребърна пълна луна и
името си по ръба на чашата.
За да ме изпиеш
на един дъх,
да изпепеля
цялата ти същност
и да издишаш
отново името ми...
Да те чуе само луната.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...