Aug 12, 2020, 1:02 PM

Копнеж

  Poetry
1.4K 0 0

 

Животът ми минава между четири стени,

А как копнея, как мечтая за морета, планини...

 

Да летя в небето, високо над полята,

Да достигна върхове и да се рея над земята!

 

Как мечтая за пътешествия далечни,

Музика, звезди и нови срещи,

Вятър, пясък, свобода...

И морето синьо галещо в нощта!

 

Да се губя в непознати улици и ярки светлини,

Да дишам и усещам нови миризми.

 

Как мечтая да открия рая...

Бриз, небе и голи рамене,

Коктейли, танци, синева

И слънцето посрещащо деня.

 

Сега притисната сама във вкъщи,

Мисля, че съдбата ми се мръщи,

Но знам ще дойде скоро ден,

Когато лошото ще е зад мен.

На тая карантина ще и дойде края

И по нов начин светът ще опозная!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Dani Ros All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...