Трябва ми толкова малко-
спомен като речно камъче
скрито в роклята на реката,
смях на дървета,
които говорят помежду си,
решат зелените си коси,
за да ги харесат славеите
и да направят гнездата си,
а после да пеят цяла нощ.
Трябва ми спомен за тебе,
да го скрия в тайния джоб на сърцето,
да те измисля отново,
да си кажа, че бъдещето предстои,
а светлия хълм е далече.
Измислям приказка.
© Мая Тинчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
