Трябва ми толкова малко-
спомен като речно камъче
скрито в роклята на реката,
смях на дървета,
които говорят помежду си,
решат зелените си коси,
за да ги харесат славеите
и да направят гнездата си,
а после да пеят цяла нощ.
Трябва ми спомен за тебе,
да го скрия в тайния джоб на сърцето,
да те измисля отново,
да си кажа, че бъдещето предстои,
а светлия хълм е далече.
Измислям приказка.
© Мая Тинчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
