Копнеж
Ще мога ли да те обикна,
да преоткрия в тебе нов живот,
без сълзи, лъжи и болка,
а живот със чиста, искренна любов.
Ще мога ли да те докосна,
тъй както стигам пъстрата дъга,
да почувстваш, че си само моя,
една, единствената на света.
Ще мога ли с ръце да реша,
лъскавите ти, копринени коси,
да се събуждам всяка сутрин,
и да виждам, че до мен си ти.
Ще бъда ли щастлив с тебе,
тъй както нивга до сега,
с теб да плача, да се смея,
да прекроявам своята съдба.
Ще мога ли да спя спокойно,
ако не виждам твоите очи,
да знам, че няма да ме изоставиш,
и пак, отново да ме заболи.
Ще мога ли с всяка ласка,
да ти дарявам част от мен,
да чувстваш, че за теб живея,
че ти си моят светъл ден.
Ще бъдеш ли за мен това, което
винаги съм търсил и мечтал,
момичето, което вечно ще обичам,
момиче, за което бих умрял.
Ще подскача ли във мен сърцето,
щом те зърна, дори да си на сто и две,
и кръвта в главата да нахлува,
да бушува като бурното море.
Ще бъда ли слепеца, виждащ
единсвено през твоите очи света,
слънцето, сияещо за тебе,
лодка, плаваща във твоята река.
Ще мога ли... не знам, но искам,
да изпитам вече сладостта,
да бъда с теб, да те обичам,
завинаги, до края на света.
© Деян Димитров All rights reserved.
