Море, аз дълго те жадувах,
при теб дойдох, рискувайки безпаметно.
Когато съм при теб ми се лудува
под палещата красота на лятото.
Обичам да потъвам в синевата на твоите обятия горещи.
При теб с любов изпрати ме съдбата
да ме пречистиш от очи зловещи.
За тебе тялото ми все е жадно,
ти караш ме да се почувствам в рая.
Макар понякога и да си хладно,
аз пак ще те обичам и желая.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
