Море, аз дълго те жадувах,
при теб дойдох, рискувайки безпаметно.
Когато съм при теб ми се лудува
под палещата красота на лятото.
Обичам да потъвам в синевата на твоите обятия горещи.
При теб с любов изпрати ме съдбата
да ме пречистиш от очи зловещи.
За тебе тялото ми все е жадно,
ти караш ме да се почувствам в рая.
Макар понякога и да си хладно,
аз пак ще те обичам и желая.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
