Apr 6, 2008, 10:53 AM

Копнеж за живот...

  Poetry
1.6K 0 5

Кресливи птици!

Изваждат ме от унес
и ми напомнят,
                             че  чакам!
А аз
седя на
скрежната маса от дънер
                              и чакам...
Събирам
дъха си във длани
и го поставям
                         на  сърцето!

Нали 
и той стопява нощите
                               ледени,
докато чакаме
                           СЛЪНЦЕТО?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...