Родих се мъничка и крехка,
пъпка с надежда за живот.
Поливана от майчина закрила,
прегръдка нежна и любов.
Разцъфнала във детските си песни,
усмихвах се на приказния свят.
Облечена със роклички кокетни,
роза бяла, кокиче, минзухар.
Докоснах се до любовта вълшебна,
огледах се във омагьосания ден.
И фея с пръчица блажено,
ориса теб да си за мен.
А днес във святото ни кралство,
целунати копнежи спят.
Сънуват детските простори,
две птици влюбени летят.
© Цветето Б. All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
