Копнежът
Искам да виждам жената у теб!
Слагай, любима, и грим, и червило.
Аз ще си нося костюма – поет –
бавно потънал в лицето ти мило.
Искам да хвана дланта ти навън.
Нека за миг да ни зърне тълпата.
Щом те прегърна, светът да е сън!
Нека на нас се учудят лицата!
Искам, когато по пътя вървим,
ти да си моята горда царица –
сякаш те гледа с очите си Рим,
сякаш сияеш на предна корица.
Искам животът да блика от теб.
С теб да се возим в красива каляска.
Щом те целуна след този куплет,
искам тълпата да пее и пляска.
© Димитър Драганов All rights reserved.
