Копнежът ми за сняг е тих и бял
Копнежът ми за сняг е тих и бял.
Забравено усещане за вкъщи.
Наметнат с обич (не на мене) шал,
на мене даже месецът се мръщи.
Копнежът ми за обич – топъл сън,
комините изкашлят зима сива.
Сърцето – бяла сова не заспива,
трепери на перваза ми отвън.
Декември. Календарно чисто нов,
в очите ми осъмва и замръква,
студено е и тихо като в църква.
На пръсти стъпва моята любов,
по онзи път се връща пак и пак,
по който много нощи е вървяла
и вярва – щом разсъмне ще е бяла,
в прегръдката ти. Като чакан сняг.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
