Копринена нежност във кърпа уханна
Радостта ни е нашата скръб, само че без маска.
Това е същият извор, от който блика смехът ни,
но много често - пълен със сълзи.
( Джубран Халил Джубран)
Браздиш по лицето, полека потичаш,
превземаш сърцето и нежно туптиш-
Ти - Болко, стаяваш във мене копнежа
за свидните, óбични сини очи.
Раздираща мисъл - безсънна и бяла,
превърната в бреме с несигурен срок.
Унила, ме водиш по пътя си - вяла
и стенеща. А чаках да чуя ответ...
... ответ - не на думи, а топъл, сърдечен,
който след бурните нощи шепти:
"Реалност за мене си - не само спомен,
със който да топля студените дни."
Копринена нежност във кърпа уханна
сълзите попила е. И не боли!
Защото дочаках ответа сърдечен
и Болка-та скрих надълбоко дори.
© Петя Кръстева All rights reserved.
