Щом певецът запее копринена песен,
ти недей, не, недей да ме будиш!
В моя сън от мечти и реалност чудесен
тихо влез, но недей да се чудиш.
Там принцеси ще видиш и замъци древни,
изтъкани от звуци и ноти,
малки феи, от скъсани струни родени,
в танц последен с добри Лансеноти.
Като кърваво вино в кристалните чаши
се излива мелодия сладка.
Май певецът замлъкна? Добре, няма страшно -
песента и животът са кратки.
© Николай Колев All rights reserved.
Здравей, Певецо! Изчетох всичките ти стихотворения. Хубаво пишеш!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
