Щом певецът запее копринена песен,
ти недей, не, недей да ме будиш!
В моя сън от мечти и реалност чудесен
тихо влез, но недей да се чудиш.
Там принцеси ще видиш и замъци древни,
изтъкани от звуци и ноти,
малки феи, от скъсани струни родени,
в танц последен с добри Лансеноти.
Като кърваво вино в кристалните чаши
се излива мелодия сладка.
Май певецът замлъкна? Добре, няма страшно -
песента и животът са кратки.
© Николай Колев All rights reserved.
Здравей, Певецо! Изчетох всичките ти стихотворения. Хубаво пишеш!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
