Щом певецът запее копринена песен,
ти недей, не, недей да ме будиш!
В моя сън от мечти и реалност чудесен
тихо влез, но недей да се чудиш.
Там принцеси ще видиш и замъци древни,
изтъкани от звуци и ноти,
малки феи, от скъсани струни родени,
в танц последен с добри Лансеноти.
Като кърваво вино в кристалните чаши
се излива мелодия сладка.
Май певецът замлъкна? Добре, няма страшно -
песента и животът са кратки.
© Николай Колев All rights reserved.
Здравей, Певецо! Изчетох всичките ти стихотворения. Хубаво пишеш!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
