... коприва... на вятър в ръцете...
Коприва край пътя е мойта душа,
из нея натрапник не скита.
Там, в ниското нощем щурчета теша
и свирят ми лунна сюита.
Защото с парливи власинки плета,
за лък, или скъсана струна,
най-нежните песни, на всички лета,
когато без страх ме целунат,
претръпнали устни на скитник - чергар –
прежалил крилете си бели,
поднасям му тихичко звездния дар,
сто стиха за слепи недели.
А той се усмихва в съня укротен,
забравил проблеми и грижи.
Прегърнал парливата, дивата... мен,
по орбита влюбена движи,
онази изгряваща синя до грях
луна и приличам на цвете.
Копнеж, лавандули... и скрита сред тях,
коприва... на вятър в ръцете...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
