Корабче
Сърцето ми е корабче и плува.
С платна от любопитство е сега.
Морето с розов блясък го целува,
а мачтата статив е за дъга.
Зората щом с усмивка го погледне,
разтапя се в солената вода.
Отпило глътка слънчева и медна,
блести след него бялата следа.
И музика са изворните чувства,
родена във безкрайна тишина.
Сред ноти пъстрокрили е изкуство
в надеждата да звънне светлина.
И да танцува с блеснали звездици,
посоката любов да не сгреши.
В две шепички събира си сълзици,
пресъхнала река да утеши.
Сърцето ми е корабче и плува.
Очаква да открие своя бряг.
За нежност и за обич то жадува.
Аз негов капитан съм и моряк.
© Цветето Б. All rights reserved.
