Корабът разпъна пак платна.
Отплува през морските вълни.
Демонстриращ своята свобода.
Корабът - търсещ любовни океани.
Отново вдигна своята котва тежка.
Наддаде мощно своя любовен вик.
Плувам пак към вас, любовни океани.
Отново да разпоря вълните на страстта.
Величествено плувам в океани от любов.
Морета пълни с целувки вкусни и горещи.
Нежни язовири, бликащи от милувки парещи.
© Драгомир Костадинов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
