Корида
Не смееш да застанеш срещу мен.
Тече кръвта ми в твоята посока,
а пулсът на деня е учестен,
защото ще си тръгна. Утре. С болка.
Огромна. И разкъсваща. С вина,
изпълваща пространството ни с горест.
Арената е кръв и сетива,
възкръсване, причастие. И пропаст.
Бездънна и тревожна. До живец.
До всеки атом и проклета фибра.
Защото съм безсрамният крадец,
отнел сърцето ти… дали съм жива…
Не помня как се случи тази страст
и станаха ръцете ти вселена.
Кога потънах в тебе до несвяст…
… кога ти дадох всяка своя вена.
Молитва съм сега. И твоят храм.
А ти си онзи, който ме убива.
Танго или корида… нямам шанс
… ще тръгвам, ако искам да съм жива.
Жени Иванова,
по картината "Корида" на Мариела Арсова.
Ето линк към творческата ѝ страница:
https://www.facebook.com/Martistin
© Jasmin All rights reserved.
