Не смееш да застанеш срещу мен.
Тече кръвта ми в твоята посока,
а пулсът на деня е учестен,
защото ще си тръгна. Утре. С болка.
Огромна. И разкъсваща. С вина,
изпълваща пространството ни с горест.
Арената е кръв и сетива,
възкръсване, причастие. И пропаст.
Бездънна и тревожна. До живец.
До всеки атом и проклета фибра.
Защото съм безсрамният крадец,
отнел сърцето ти… дали съм жива… ...