Когато умората тегне
и налива олово в кръвта,
погледни към звездите,
Луната и Млечния път.
С песента на щурците
докосни свежестта на Зората.
Слънцето обагря върбите
и превръща асфалта в река.
Когато най-силно боли
потърси облак зад хълма.
В небето се раждат мечтите
и птица над теб ще кръжи.
14.05.2019 г.
Посветено на Краси Георгиев - ултра-маратонски бегач, който пробяга 1200км за проекта Коридор 8!
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
