Събуждих се пак от кошмари,
обляна цялата в пот.
И сякаш преминах през страшни пазари,
които раздават живот.
Не чувах...,не можех и дума да кажа.
Очите опулих,как исках със тях да разкажа,
да викам за помощ,да търся спасение,
не можех даже да вземе решение!
Безмълвна,сякаш саката-
краката ми тежки лежаха в прахта.
Ранена,със кървави дрехи пълзях по земята,
с последните сили скрити във мен.
© Весела Йотова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
