juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
May 17, 2008, 10:03 PM

Кошмар 

  Poetry
641 0 10
                      Черно е и страшно, и се губиш

                       в някакво пространство необятно,

                       мислите се смеят. Като луди.

                       Виждаш тишина. Докосваш крясък.

                       Някъде летиш, да спреш не можеш,

                       (спирката е може би оттатък),

                       някак е студено, ала огън

                       в себе си поглъща суетата.

                       Има урагани, дето чакат

                       чувствата раними да съборят,

                       истината пари, непозната,

                       идва с своя дъх да те отрови.

                       Падаш, ставаш, пак летиш измачкан,

                       сякаш виждаш края, но го губиш,

                       блъскаш се, боли, а зад стената

                       чака твойто "аз" да се събуди.

© Эоя Михова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??