Кошмар

Poetry

784 0 10

Черно е и страшно, и се губиш

в някакво пространство необятно,

мислите се смеят. Като луди.

Виждаш тишина. Докосваш крясък.

Някъде летиш, да спреш не можеш,

(спирката е може би оттатък),

някак е студено, ала огън

в себе си поглъща суетата.

Има урагани, дето чакат

чувствата раними да съборят,

истината пари, непозната,

идва с своя дъх да те отрови.

Падаш, ставаш, пак летиш измачкан,

сякаш виждаш края, но го губиш,

блъскаш се, боли, а зад стената

чака твойто "аз" да се събуди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

различен (Петър Трифонов)

Хубави стихове раждат кошмарите...Поздравления!!!

2008-05-18T10:56:17+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Поздравления!

2008-05-18T08:25:14+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

истината пари, непозната,

идва с своя дъх да те отрови.

Без думи!!!От мен имаш две шестици!

2008-05-18T00:43:57+03:00
Shocolad (Татяна)

Хубаво, замислящо.

2008-05-18T00:12:43+03:00
lips_of_angels (Ем)

хареса ми!Поздрав!

2008-05-17T23:33:57+03:00