Кошмар
Ако в различни пътища поемем,
ще тръгнем ли по-силни и добри?
Ще станат ли звездите по-големи
и по-високи морските вълни?
Ще идва ли сънят ти по-спокоен?
Ще дишаш ли отново с пълна гръд?
Дали ще се целуваш под пороя
или ще тръгнеш сам в неясен път?
А аз, залутана в дребнави грижи,
дали ще ти изпращам стих след стих -
с надеждата, невидима, да виждам
как крачиш угнетен и тих?
Да бъдем "аз" и "ти"... А бяхме "ние"!
Естествен ли е този край, не знам...
Единият в черупка да се скрие,
а другият да пие нощем сам.
И всяка вечер с трепет да очаква
да чуе колебливи стъпки вън...
... Събуждам се. До мен похъркваш в мрака.
Нима било е всичко само сън?!...
© Бианка Габровска All rights reserved.
