Кошмар
Утрото ме завари неподготвена.
Забравих да дръпна щорите за него.
Напразно то вика зад прозореца ми.
Някой захлопа по вратата.
Бях заета - сънувах….
Сънят ми – кошмар..
Тревите пищяха,
когато ги газех.
Искаха да ми кажат
колко ги боли,
искаха да ме погалят,
но аз носех обувки.
Не усещах нежността им...
Не виждах сълзите им.
Тогава едно бяло цвете се появи.
То се криеше между тях.
Ухаеше на самота.
Дожаля ми.
Наведох се и го откъснах.
От крехкото му стебло рукна кръв.
Тогава му казах.
,,- Сега няма да си само!“
Беше щастливо,
но скоро умря...
Събудих се.
До мен спеше едно друго цвете.
Какво ли сънуваше то?
Отворих прозореца
и поздравих утрото с усмивка…
© Людмила Стоянова All rights reserved.
