Кошмар

Feb 16, 2012, 4:40 PM

Poetry » White poetry

737 0 2

Утрото ме завари неподготвена.

Забравих да дръпна щорите за него.

Напразно то вика зад прозореца ми.

Някой захлопа по вратата.

Бях заета - сънувах….

Сънят ми – кошмар..

Тревите пищяха,

когато ги газех.

Искаха да ми кажат

колко ги боли,

искаха да ме погалят,

но аз носех обувки.

Не усещах нежността им...

Не виждах сълзите им.

Тогава едно бяло цвете се появи.

То се криеше между тях.

Ухаеше на самота.

Дожаля ми.

Наведох се и го откъснах.

От крехкото му стебло рукна кръв.

Тогава му казах.

,,- Сега няма да си само!“

Беше щастливо,

но скоро умря...

Събудих се.

До мен спеше едно друго цвете.

Какво ли сънуваше то?

Отворих прозореца

и поздравих утрото с усмивка…

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sani-ti (Таня Иванова)

2012-02-17T05:15:05+02:00

харесах!
batstefko1 (Ст)

2012-02-17T00:20:34+02:00

Съвсем наскоро разговарях с една голяма и известна поетеса.Тя ми каза,че се чувства недостатъчно сигурна и подготвена,за да облече чувствата си в бели стихове.Много по-трудно е.Помислете за това!Вие сте много талантлива,остава малко работа върху "занаятчийската" страна на поезията,която като всяко изкуство си има свои закони.